За целите на уеднаквяване на изискваните документи, доказващи вътреобщностни доставки е приет РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (EС) 2018/1912, касаeщ всички вътреобщностни доставки, без значение дали са между свързани или несвързани лица.
Според РЕГЛАМЕНТА, декларация се изисква, когато транспортът на стоката се извършва от или за сметка на купувача на стоката. Когато транспорта е за сметка или организиран от купувача на стоките, освен писмена декларация за потвърждение за получаването на стоката, се изискват още два документа, издадени от независими както помежду си, така и от продавача и купувача трети страни. Такива могат да бъдат фактура за транспорт, товарителница (издадени са от транспортна фирма), банкови документи за плащането на транспорта (издаден от обслужващата банка), застрахователна полица за стоката (застраховател), документ от лицензиран складодържател. Това на практика означава, че купувачът на стоките ще трябва да предостави на продавача освен подписаното потвърждение и копие от документите, доказващи транспорта на стоките – най-често това ще бъдат товарителницата и фактурата за транспорта, както и копие от банковите документи за плащане. Така ще бъде изпълнено условието за предоставяне на два документа – един от параграф 3 а) и един от параграф 3 б), издадени от две независими помежду си и от продавача и купувача лица (транспортната фирма и банката). Тоест писмената декларация от получателя, подписано CMR и фактура за транспорта няма да са достатъчни за изпълнение на критериите на чл.45а от Регламента, тъй като двата документа извън писмената декларация са такива, описани в параграф 3 а), но не са издадени от две независими помежду си и от продавача и купувача лица. Поради тази причина се препоръчва като допълнителен документ да бъде предоставяно копие от документа за банково плащане на транпорта, тъй като по този начин ще се осигури пълнота на изискваните в чл.45а от Регламента документи.
България, като страна-членка на ЕС, имплементира изискванията на РЕГЛАМЕНТ ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ (ЕС) 2018/1912 в разпоредбите на чл.53 ал.2 от ЗДДС (бр.96/2019 на ДВ). В процеса на обсъждане на промените в закона беше установена необходимостта от предоставяне на алтернатива на изискваните в чл.45а на Регламента документи, доказващи извършения транспорт на стоките. Така, с бр.102/2019 на ДВ, към документите по чл.45а от Регламента бяха добавени “или определени с правилника за прилагане на закона”. Към настоящия момент в Правилника за прилагане на ЗДДС е запазена възможността да бъде доказан ВОД чрез изброените в чл.45 от ППЗДДС документи – а именно:
– документ за доставката – чл.45 т.1 от ППЗДДС (в случая фактура за доставката, която съдържа идентификационния номер по ДДС на получателя, издаден от друга държава членка, под който номер му е извършена доставката);
– документ за изпращането или транспортирането на стоката – чл.45 т.2 от ППЗДДС (когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя – писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на друга държава членка).
Тоест, при положение, че ВОД е извършен с транспорт от или за сметка на купувача, доказването му за целите на нашия ЗДДС се извършва с два документа:
- Продажната фактура с вписан валиден VAT-номер на получателя по доставката;
- Писмено потвърждение от получателя, удостоверяващо получаването на стоката на територията на друга държава-членка. В писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. Това писмено потвърждение е най-вероятно да бъде издадено на английски, придружено с превод на български (както е според разпоредбите на ДОПК).
Всичко написано по-горе е с цел да се изясни, че ВОД се доказва по два алтернативни, а не допълващи се начина. Или се осигуряват всички необходими по Регламент документи или алтернативно – документите, посочени в ППЗДДС. Не случайно, освен допълнението в чл.53 на ЗДДС “или определени с правилника за прилагане на закона”, е допълнен и самия правилник като в чл.45 е уточнено, че изброените документи са за лице “когато не прилага презумпцията по чл. 45а от Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1912 на Съвета от 4 декември 2018 г. за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 по отношение на някои освобождавания при вътреобщностни сделки (ОВ, L 311/10 от 7 декември 2018 г.)”.
Стоян Ангелов, д.е.с.